проф. Пламен Джуров
ПОЛОВИН ВЕК
"СОФИЙСКИ МУЗИКАЛНИ СЕДМИЦИ"
Началото
Преди половин век патриарсите на българската музика се събират за да обсъдят формата на международен музикален фестивал в София. В това време "Варненско лято" е вече на 43 години, "Мартенските дни" в Русе на 9, дори Фестивалът на камерната музика в Пловдив е петгодишен.
Инициатор на срещата на "патриарсите" /Владигеров, Пипков, Стайнов, Кутев, Големинов и др./ е проф. Богомил Стършенов - директор на ГД "Българска музика"- ученик на Генрих Нейгаус и основен конструктор на разпространителската мрежа за музика в България. Стършенов е с широки международни връзки, остроумен, чаровен и много организиран. Днес е полузабравен, недооценен, но тогава в периода 1960-1980 (а и след това), възможностите за изява на българските музиканти се дължат на условията, които той създава. Всъщност този период може да се определи като време за "отваряне на границите" за музикалното изкуство. Още една личност има решаваща роля за отварянето на културните граници - Иван Башев, зам. председател на Комитета за култура, в последствие и министър на външните работи. Със своите шест езика, европейско поведение и несравним авторитет в артистичните среди, той променя нагласата в културната ни политика. От всички, които са имали контакт с Башев, съм чул само възхищения - толкова рядко срещана реакция в нашите земи. Благодарение на Иван Башев се ражда и първия Международен конкурс за млади оперни певци в София, който има колосален успех и на Запад, и на Изток.
И така - през 1969 година "класиците" обмислят параметрите на фестивала - периодика , организация, основни насоки (баланс между музикално творчество и изпълнителство), финансиране. Още тогава се оформят основни рубрики - "Сцена на младия изпълнител", "Непознати страници", премиери, "Изтокът среща Запада"… Приема се принципът за мултипликация - идващите артисти да не остават само в София, но част от тях да гостуват и в Пловдив и Варна. Така се увеличава броя на слушателите в страната, оптимизират се финансовите разходи и се осмисля присъствието на артистите, идващи от чужбина. Когато обсъждат периодиката на международните фестивали и финансирането, Стършенов споменава утвърдените източни фестивали - "Пражка пролет", "Варшавска есен" и "Руска зима", Любомир Пипков го прекъсва с фразата: "При това положение най-добре е да кръстим нашият фестивал "Сиромашко лято". Днес ми звучи като прокоба…
Тогава съставянето на фестивалната програма е по-лесно, защото международните договори за културен обмен са действащи и финансово осигурени. Това означава, че другите социалистически страни изпращат музиканти (солисти и състави) поемайки голяма част от разходите. Нещо повече - значителен брой световни музиканти (примерно Рихтер, Гилелс, Петер Шрайер, Гевандхаус оркестер и други) идват с охота, защото е по-лесно да дойдат в България, отколкото да пътуват на Запад. И така за няколко години "Софийски музикални седмици" става доминиращ музикален фестивал в България с ясно изразено национално разпространение, включително чрез националните турнета. Това разпространение наричахме "мултиплициране на фестивалната продукция" - това означаваше че гостуването на фестивала беше основа за национално турне в България.
"Златните години"
Върховете на "Софийски седмици" се свързват с името на директора на фестивала в продължение на 15 години Петър Ступел. Това е справедливо, защото той се отдаде на каузата всеотдайно, страстно. Като високообразован музикант (ученик на Панчо Владигеров и съученик на Вайсенберг) той имаше много ясни критерии и цели. Обичаше да пътува, с лекота създаваше и поддържаше контакти навсякъде в Европа. Свидетел бях на тези му качества на фестивала в Западен Берлин, който беше и остава аршин, по който трябва да се мерим. И тогава видях как за минута-две Ступел се сприятеляваше с Клаудио Абадо, Алфред Брендел, Бърнстейн, Шнитке и други. Тази способност му помагаше в програмирането на фестивала, но имаше и други благоприятни условия в този период. Пряко и косвено за фестивала работеха импресарската агенция "Софияконцерт", няколко отдела на Концертна дирекция и Държавно обединение "Музика". Не трябва да се забравя, че в този период планирането и организирането на музикални прояви беше централизирано. Координацията по време, репертоар, маршрути, реклама и транспорт се извършваше на едно място - Концертна дирекция, и беше финансово гарантирано. Казано по-ясно - нямаше липса на "капацитет и ресурс" или изразено на старомоден български език - имаше пари и опитни организатори.
В 80-те години фестивалът постигна максималната си привлекателност и авторитет. И тогава най-търсените бяха звездните имена (Шеринг, Коган, Рихтер, Ричи, Френи, Карерас, Гилелс и други), прочутите оркестри - Виенска филхармония, Лондон симфони, Госоркестър, Гевандхаус, Миланска скала, ВВС-Манчестър и др., прочути балетни трупи, квартети. В този период българските хорове бяха в апогея си ("Родина", "Дунавски звуци", Хоровата капела, "Морски звуци" и др.) и благодарение на тях се изпълниха поредица мащабни кантатно-ораториални произведения.
Не липсваха и "инфарктни" случаи. Пристига BBC оркестър от Манчестър, но солистът го няма. Концертът е на другия ден. Търсим български солист за Концерт за цигулка от Бетовен. Разбира се - започва трескаво издирване на Георги Бадев. Едва в полунощ разбирам, че Бадев е на гости на Мистър Сенко и е потвърдил, че ще се яви на репетицията с английския оркестър. Неколцината организатори сме в зала България и чакаме дали Бадев ще дойде. Часът е 16.30. Вратата от към публиката се отваря, влиза Бадев, отваря цигулката, качва се на сцената. Делово поздравява диригента. Изсвириха целия концерт без никакво спиране. Оркестърът избухна в аплодисменти и тропане с крака. Бадев леко се поклони, слезе, прибра цигулката и напусна. До концерта след два часа мълвата се разнесе и сред публиката. След изпълнението слушатели и оркестър аплодираха Бадев като национален герой.
"Златният" период започна да увяхва след 1992 г., когато се раздържавяваха (по-точно съкратиха) множество структури на музикалната организация. С решение на новосъздаденото Министерство на културата фестивалът беше преобразуван във фондация в обществена полза. Няколко години след тази трансформация Министерството поддържаше финансово фестивала в почти прилични размери, но вече липсваше поддържащата роля на Концертна дирекция и Софияконцерт. Уви, всяко ново правителство и общинска управа намаляваше финансовата подкрепа на фестивала. Петър Ступел не можа да понесе тази "реформа" и през 1996 г. просто показа един празен бял лист и каза, че в такива условия не може да се организира фестивално издание, което да прилича на предишните. И беше прав…
Фестивал "в преход"
Преходът наричам с друга дума - "оцеляване"… Физическо и юридическо оцеляване на личности и обществени структури. "Софийски седмици" оцеляха. В по-малък мащаб, с по-малко амбиции и ограничени възможности. Но не се пропусна нито едно издание в трудните години на преход. Недостигът на "рекламни звезди" и на световно известни колективи се замести от нови посоки - образователни (майсторски класове, ателиета, научни и бизнес-конференции), смесени проекти и най-вече разширяване на репертоарната стилистика. Естествено, още има носталгични спомени по шумни, предизвикателни гастроли, но надявам се и в тази посока може да се гледа с надежда. Значими състави (оркестри, балетни и оперни трупи) идват като подарени, както бе с гостуването на оркестъра на Мариинския театър с Валерий Гергиев. За българската страна е немислимо финансирането на подобен състав, измеримо в стотици хиляди левове. Но Гергиев помни, че първият му задграничен гастрол е точно в София с оркестъра на БНР и то в рамките на "Софийски седмици". Той с благодарност направи личен подарък на София, за да се състои този фантастичен концерт преди две години. Всъщност марката "Софийски седмици" продължава да е твърде привлекателна за голяма част от артистите, с които преговаряме. Те самите го казват. Парадоксът е в това, че останалите източни фестивали /"Пражка пролет", "Варшавска есен" и др./ запазиха привлекателната си мощ и се доразвиха. В последните години "избуя" и фестивалът "Енеску" в Букурещ. Той се превърна в дестинация на международния туризъм, привлече най-прочути колективи от Европа и Америка.
Инстинктът "оцеляване" обхвана и повечето български музиканти. Разселиха се по целия свят. Днес никой не може да каже колко наши сънародници са в чужди музикални колективи. Да, преди време направихме любителско преброяване на българските концертмайстори по света. С помощта на колеги от целия свят изброихме малко под 70. Но колко са другите хиляди инструменталисти, певци, балетисти - днес никой не знае. И така в последните години фестивалът се утвърди като обединяваща сцена за българи от България и Европа. Много от тях привличат и колегите си от чужбина за съвместни проекти - Пламена Мангова, Албена Данаилова, Сузана Клинчарова, Павлина Доковска и множество други. И сега "Софийски музикални седмици" са привлекателна сцена за активните ни колеги, които постоянно работят в България.
От няколко години програмната конструкция се държи и дължи на доброволното сътрудничество на музикалните институти, на личности, които ги ръководят и представляват. На първо място е Софийската филхармония - не само със собствените си програми, но и гостоприемството си за проекти на НМА "Панчо Владигеров, НБУ и голяма част от чуждите културни центрове в София. Съхрани се и връзката с "Варненско лято" и фестивала на камерната музика в Пловдив. Безспорен прогрес! Това което се постигаше навремето с административно разпореждане, сега се постига с осъзнато сътрудничество и взаимодействие между музиканти - съмишленици.
И така - 50 години упоритост и всеотдайност от няколко различни поколения музиканти и организатори, 50 години последователно представяна на безкрайния свят на музикалното изкуство.
Честит юбилей !
АКЦЕНТИ
В ПРОГРАМАТА НА
50 ЮБИЛЕЙНО ИЗДАНИЕ
НА
МЕЖДУНАРОДНИЯ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ
"СОФИЙСКИ МУЗИКАЛНИ СЕДМИЦИ"
май - юни 2019 г.
***
Композитор във фокус - Панчо Владигеров
Артист във фокус - Людмил Ангелов
Ансамбъл във фокус - камерното дуо
Жанр във фокус - вокалната музика
Страна във фокус - България
Инструмент във фокус - пианото
***
ГОДИШНИНИ
***
Посветен на
140 годишнината
от обявяването на София
за столица на България
***
Годишнини от рождението:
Станислав Монюшко - 200
Хектор Берлиоз - 150
Панчо Владигеров - 120
Георги Димитров - 115
Димитър Тъпков - 90
Васил Казанджиев - 85
Георги Бадев - 80
Пламен Джуров - 70
***
Над 60 прояви с над 340 участници от 22 държави
***
Световни премиери
на творби от
Албена Петрович Врачанска
Алекс Вела Григори
Атанас Атанасов
Георги Андреев
Георги Арнаудов
Димитър Тъпков
Емил Табаков
Михаил Големинов
Станислава Стайчева
Румен Бояджиев-син
Явор Гайдов
***
Премиери за България
на произведения от
Александер Аргов
Алексей Шор
Арнолд Бакс
Арон Копланд
Албена Петрович Врачанска
Васко Абаджиев
Ейтор Вила-Лобос
Гершон Пренски
Гершуин
Джанкарло Меноти
Джеймс Дилън
Ернсталбрехт Щиблер
Кая Саариахо
Ребека Сандърс
Джовани Гастолди
Гия Канчели
Йоел Енгел
Золтан Кодай
Кармело Паче
Нахум Нарди
Николай Метнер
Леонардо Лео
Нед Рорем
Николо Изоард
Шуман
Паолино Васалло
Радамес Гнатали
Франсиско Брага
Раби Елазар Азкари
Самуил Файнберг
Херберт Виктор
Хайнрих Бибер
Хайнрих Ернст
и др.
***
Представяне на
нови компактдискове на
Албена Петрович Врачанска
Панчо Владигеров
***
Представяне на
книги
за
Панчо Владигеров
Иво Керемидчиев
Станислав Монюшко
***
фестивалите
на Любомир Кутин
сборник на БАН
със съставител
Милена Божикова
***
Представяния на
три нотни издания
с композиции на
Васко Абаджиев
***
За първи път
цикъл концерти
на докторанти от
НМА "Проф. Панчо Владигеров"
***
За първи път
специално за фестивала
обединяват творческите си енергии
Албена Данаилова и духов квинтет "Пилекадоне"
струнен квартет "Големинов" и Сузана Клинчарова
Евгени Божанов и струнен квартет "Фрош"
Жени Захариева и Кирил Родин
Марио Хосен и Румен Цветков
Биляна Вучкова и Михаел Райтер
Андриана Йорданова и Ростислав Йовчев
Вълчан Вълчанов и хор "Ваня Монева"
дамските хорове "Наама" от Израел и "Лира" от Благоевград
Калуди Калудов и Валентин Пейчинов
и др.
***
II-ри национален конкурс
за щрайхисти "Алфред Бинер"
***
Майсторски класове и семинари
на
Людмил Ангелов
Валентин Пейчинов
Линда Боянова Анбари
Сузана Клинчарова
Кирил Родин
Светозар Иванов
Петър Данаилов
Европейски оркестров форум
Научна конференция
"Панчо Владигеров и неговото време"
Научна конференция
"Софийски музикални седмици -
предизвикателствата на фестивалния мениджмънт"
***
Изложба
"50 години
Международен фестивал
"Софийски музикални седмици"
***
Официална церемония
по връчване на почетни плакети
"50 години
Международен фестивал
"Софийски музикални седмици"
***
ОРКЕСТРИ
КА "Софийски солисти"
Симфоничен оркестър на БНР
Софийска филхармония
Филхармония "Пионер"
Фестивален камерен оркестър
***
АНСАМБЛИ
Духов квинтет "Пилекадоне"
Камерен ансамбъл "Софийски солисти"
Клавирно дуо "Лютославски"
"Кварто квартет"
Струнен квартет "Арс музика"
Струнен квартет "Добри Христов"
Струнен квартет "Големинов"
Струнен квартет "София"
Струнен квартет "Фрош"
Струнен квартет "Хорс"
Трио "Арденца"
***
ХОРОВЕ
Дамски камерен хор "Лира" - Благоевград
Женски хор "Наама" от Хайфа
Хор "Ваня Монева"
Хор "Гласовете на Орфей"
Хор "Гусла"
Хор на медиците "Родина"
Хор "Свобода"
Хор "Христина Морфова"
***
ПЕВЦИ
Андриана Йорданова - сопран
Боян Василев - тенор
Боян Савов - баритон
Валентин Ватев - бас
Валентин Пейчинов - бас
Вероник Носбаум - сопран
Георги Еленков - тенор
Гудрун Сидоние Отто - сопран
Елица Нешевска - сопран
Илиана Генева - сопран
Калуди Калудов - тенор
Мариана Панова - сопран
Марчо Апостолова - тенор
Радостина Павлова - сопран
Снежина Куманова - алт
Таня Угринова - сопран
Цветана Бандаловска - сопран
***
ДИРИГЕНТИ
Александър Тинков
Валентин Бобевски
Ваня Монева
Венеция Караманова
Виржиния Атанасова
Габриел Бебешелеа
Галина Попова
Емил Янев
Любомир Денев-младши
Марк Кадин
Мая Василева-Четрокова
Михаела Котева
Найден Тодоров
Павел Балев
Пламен Джуров
Пнина Инбар
Таня Никлева
Урош Лайовиц
***
СОЛИСТИ
Албена Данаилова - цигулка
Александрина Боянова - цигулка
Александър Ботушаров - чембало
Александър Владигеров - пиано, тромпет, флюгелхорн
Александър Василенко - пиано
Александър Зайранов - цигулка
Александър Князев - виолончело
Ани Гогова - пиано
Анна Петрова - пиано
Атанас Атанасов - чембало
Атанас Кръстев - виолончело
Биляна Вучкова - цигулка
Божидара Кузманова - цигулка
Борислав Йоцов - кларинет
Боряна Ламбрева - пиано
Виктория Василенко - пиано
Вълчан Вълчанов - обой
Галин Ганчев - пиано
Ганка Неделчева - пиано
Георги Бойкин - пиано
Георгита Бояджиева - виолончело
Даниела Андонова - пиано
Даниела Статкова - фагот
Димитър Буров - цигулка
Димо Димов - пиано
Дора Бръчкова - цигулка
Евгени Божанов - пиано
Екатерина Владигерова - пиано
Елена Каралийска - пиано
Емануил Иванов - пиано
Жени Захариева - пиано
Зефира Вълова - цигулка
Ивайло Василев - пиано
Инес Симеонова - пиано
Йоан Кьосев - обой
Кай Орлинов - цигулка
Кирил Родин - виолончело
Константин Владигеров - пиано, кларинет
Лазар Мицов - кларинет
Лилия Бояджиева - пиано
Лиляна Кехайова - виолончело
Линда Боянова Анбари - пиано
Людмил Ангелов - пиано
Марио Хосен - цигулка
Мария Василева - виолончело
Мария-Десислава Стойчева - пиано
Маргарита Калчева - контрабас
Мие Мики - акордеон
Минчо Минчев - цигулка
Мирослав Димов - ударни инструменти
Михаел Раутер - виолончело
Михаил Стоянов - пиано
Надежда Цанова - пиано
Наре Аргаманян - пиано
Наума Найман - виолончело
Николай Минчев - цигулка
Ния Лечева - цигулка
Нона Кринчева - пиано
Нурит Щарк - виола
Павел Златаров - цигулка
Пейджун Шу - виола
Петър Дюлгеров - пиано
Петър Македонски - тромпет
Панчо Владигеров - пиано
Пламена Мангова - пиано
Ромен Носбаум - пиано
Росен Идеалов - кларинет
Ростислав Йовчев - пиано
Румен Цветков - виола
Сабина Йорданова - бароков фагот
Светлин Русев - цигулка
Светозар Иванов - пиано
Сион Найман - виолончело
Стефан Симов - пиано
Сузана Клинчарова - арфа
Теодора Атанасова - виолончело
Франциско Миранда - пиано
Яна Дешкова - цигулка
Янка Хекимова - орган
Янко Маринов - чембало
***
С УЧАСТИЕТО НА
Асен Караниколов - четец
Вая Денс Студио
Ангелина Гаврилова - хореограф
***
ДЪРЖАВИ
Австрия
Армения
Великобритания
Германия
Дания
Израел
Испания
Китай
Люксембург
Норвегия
Полша
Румъния
Русия
САЩ
Словакия
Словения
Унгария
Финландия
Франция
Швейцария
Швеция
Япония
***